Статията е написана през 2014 г. по повод десетгодишнината от създаването на сдружение „Зачатие“. Демографските данни са се променили, но динозавърската позиция на институциите и неандерталският подход към репродуктивното здраве – не.

Приятно четене!
Ваша д-р Мариела Даскалова

Нали знаете как човек си прави равносметка от време на време – какво е свършил, дали е постигнал мечтите си, има ли още време и сили да гони нови хоризонти, къде се е провалил с гръм и трясък и какви житейски уроци е научил. За нас от сдружение „Зачатие“ – организацията на хората с репродуктивни проблеми в България – десетата годишнина от основаването е добър повод да теглим чертата и да си кажем истината в очите, както впрочем винаги сме правили през годините.

Носталгично поглеждам назад към годината на учредяване на сдружението и си спомням първата покана от една смела и честна журналистка, която ни провокира да покажем лицата си пред камера. Спомням си с каква емоция се събрахме – лекар и двама пациенти. Предаването се излъчи на живо, без никаква редакция, после дълго се обсъждаше смелостта на един мъж да признае пред цялата страна, че проблемът е в него. Помня как това разби стигмата върху хората с репродуктивни проблеми и сложи началото на борбата за преодоляване на тяхната дискриминация.

Днес, това връщане назад във времето ми носи само носталгична тъга и си давам сметка какъв дълъг път е извървян. Колко много е постигнато с усилията на доброволци, медии и специалисти. Все пак, пред репродуктивната медицина у нас предстои дълъг и труден път.

Още с учредяването си, сдружение „Зачатие“ предложи да се започне работа по създаване на национално отговорна стратегия в областта на репродуктивното здраве в България.

Конкретните предложения тогава включваха:

• Разработване на стратегия за профилактика на репродуктивните проблеми
• Създаване на медицинска специалност „андрология“
• Откриване на регионални кабинети по стерилитет
• Заплащане на диагностични изследвания от НЗОК
• Образователни часове по репродуктивно здраве в училище
• Оптимизиране на програмата за лечение ин витро
• Разработване на медицински стандарт по репродуктивна медицина

За тези десет години се постигнаха напълно или частично само предложенията, свързани с лечението чрез ин витро. Ситуацията в момента е следната – по данни на НСИ към 01.02.2011 г., общо населението в страната е 7 364 570 души. Хората във фертилна възраст са към 42% oт населението или 3 068 658 души. С репродуктивни проблеми са до 15% от хората във фертилна възраст или 460 299 души. Нужда от лечение чрез ин-витро имат едва 5% от хората с репродуктивни проблеми, което означава 23 015 души. Останалите хора с репродуктивни проблеми, които са огромното мнозинство, могат да разрешат своя проблем с други, по-достъпни медицински средства.

Противно на реалните потребности, обаче, финансиране от здравната система получават само нуждаещите се от лечение ин витро, за които има предвидено финансиране до 3 опита на двойка, до 5 000 лв. на опит или общо 15 000 000 лв. годишно. За терапия се отделят около 10% от нужните средства, за диагностика – около 5%. За профилактика на стерилитета не се отделят никакви средства и за нея не се говори.

Все пак, репродуктивната медицина не е само асистирана репродукция. Точно обратното, ин витро оплождането е само 5% от репродуктивната медицина.

Основните 95% от опазването на репродуктивното здраве са:

• Профилактика
• Навременна диагностика
• Адекватно лечение
• Грижа за репродуктивното здраве

Въпреки това асистираната репродукция и конкретно ин витро оплождането ангажира:

• Целия финансов ресурс
• Целия обществен интерес
• Цялото медийно отразяване
• Цялото законодателно внимание

Затова ние смятаме, че основният, важният, същественият въпрос в областта на репродуктивното здраве трябва да бъде: „Как по-малко хора да стигат до лечение ин-витро?“ Този въпрос с особено голяма сила звучи в контекста на задълбочаващата се демографска криза – ниска раждаемост, обедняване на населението, недостатъчна пренатална грижа, трайни емиграционни процеси, висока детска смъртност, недостиг на специалисти и т.н.

Като реално функционираща и уважаваща себе си пациентска организация, ние не само посочваме проблемите, но и предлагаме решения. Припомням отново една от многобройните ни инициативи, върху които работим с цялата си отговорност, интелектуален потенциал и доброволен труд. Инициативата се нарича „Бъди в час по репродуктивно здраве“ и е насочена към тийнейджърите, които още не знаят дали имат репродуктивни проблеми. Образованието е сила, която често се подценява – несъзнателно или умишлено. Затова създадохме образователни книжки – поотделно за момчета и за момичета, които разпространяваме безплатно из страната.

Заедно с раздаването на тези илюстровани и написани на достъпен за младежите език книжки, ние провеждаме часове по репродуктивно здраве в училищата, като прилагаме методика, разработена от нас и с участието на обучени доброволци. Любезно предлагаме на Министерството на образованието да включи един час по репродуктивно здраве в своята училищна програма, а ние ще предоставим нашия опит безплатно. Готови сме да вложим усилия в разработване на всяка една идея, предложена или приета от отговорните в България институции.

Моето послание към хората с репродуктивни проблеми днес, след 10 години упорит доброволчески труд, е следното: Борете се за правата си. Няма право „по принцип“. Всяко право трябва да се осъзнае, а след това да се извоюва. Затова - борете се за правата си!