„Донорството при лечението на стерилитет – поглед от всички страни“ бeше основната тема на Деня на репродуктивно здраве, организиран от сдружение „Зачатие“, който се проведе през юни 2013 г. в град Русе. Това е поводът да напиша тази статия. Дали митовете битуват или са развенчани – преценете сами.

Приятно четене!
Ваша д-р Мариела Даскалова

Донорството на репродуктивен материал е болна тема. В тази тема най-малко болни са болните хора, които имат нужда от репродуктивни клетки. На тема донорство, обществото ни боледува протяжно, медиите ни се провалят на психотеста, институциите ни са глухи, слепи и неми, дори църквата ни понакуцва.

Мит № 1: Има нещо гнило в Дания!

През последните години чухме и видяхме какво ли не по адрес на донорите. То не беше трафик на яйцеклетки, то не беше „подмяна на генофонда“ (слагам го в кавички, защото е лишено от смисъл), то не бяха конспиративни теории, скрити камери и снимани в гръб проститутки... Сигурно трябва да имаш мозък на неандерталец, за да сравняваш жените-донори на яйцеклетки с кокошки носачки. Всъщност, да не обиждаме неандерталците. На питекантроп.
Реалността е съвсем различна. Има точни и ясни правила, приети и спазвани в нашата страна, аналогични на законите в останалите европейски държави. Даряването на сперматозоиди и яйцеклетки е законно и регламентирано, както и използването им за целите на асистираната репродукция. Контролът върху тези дейности е стриктен, заплащането на донорите е регламентирано, а обменът на гамети в рамките на Европа е стандартна практика. Всичко останало е плод на нечие болно съзнание.

Мит № 2: Колкото повече, толкова повече...

Всъщност много малка част от хората с репродуктивни проблеми имат нужда от донорски сперматозоиди, както и от донорски яйцеклетки. Но те са изправени пред жестоката реалност да зависят от милостта на друг човек, който с нищо не им е длъжен и от чието благородство да зависи шанса им да имат собствено дете. Не е нужно един проблем да засяга много хора, за да бъде сериозен. Напротив, мерило за зрелостта на едно общество е отношението му към маргиналните групи – бедните, онеправданите, болните, инвалидите, страдащите... И точно тази малка, натикана в ъгъла на безнадеждността, заклеймявана част от обществото има най-голяма нужда от разбиране и подкрепа.

Мит № 3: Лесно като детска игра.

Все по-често виждаме тезата, че да си донор на яйцеклетки е лесно, сякаш опростявайки един акт, се надяваме да привлечем повече хора. Ами не, не е лесно. Напротив, доста трудно е. На първо място, трябва да отговаряш на изискванията на закона – здрава жена на възраст от 18 до 34 години, с поне едно живо дете. После, трябва да преминеш през процедура на стимулация – инжекции всеки ден, прегледи, вземане на кръв, страничните ефекти на хормоналните препарати, после пункция с рисковете на всяка анестезия, както и рискове от оперативната интервенция. И накрая, но може би трябва да е на първо място, трябва да си над егоистичното, себеутвърждаващо чувство на превъзходство, защото никога няма да разбереш дали и на кого си помогнал. Донорите са анонимни, както и реципиентите и това, което един донор прави, остава в тайна дори за самия него. Това е чиста еманация на народната мъдрост – направи добро и го хвърли в морето.

Мит № 4: Бог е любов.

Дядо ми беше свещеник. Помня го, макар да почина рано, едър мъж, с балкански черти, носеше расото с достойнство, при това в онези години, в които беше трудно да носиш расо, пееше в църковния хор и излъчваше мекота, душевна топлина и смирение. През годините, крачейки по пътя на науката, свързвах християнството с този спомен. Може би затова сега ми е трудно да разбера мнението на нашата православна църква по въпросите на донорството. Ето какво е записано в становището на Светия Синод за донорството: „Донор означава „дарител“, събрат, който дарява не просто орган, а живот и надежда. Даряване означава осъзнато, ненасилствено и свободно взето решение. Да дариш означава да проявиш обич и съпричастие. В човешката любов говори Всевишният.“

И като контрапункт на това, вярвам всички ще се съгласите, прекрасно описание на донора по принцип, следва учудващо неразбиране на донорството на репродуктивни клетки, изразено в едно много дълго становище. Чета го и ми става страшно, студено и самотно, и само мога да си представям как се чувстват донорите и реципиентите. Думите, които са използвани, интерпретацията на фактите, сякаш не са писани да помагат, а да бичуват: „грубо нарушаване на богоустановения ред“,  „уязвяват единството на семейната среда“, „тези експерименти“, „противоестествени и богопротивни явления“, „сериозно нарушават благословената среда”, „противоречаща на Божията воля човешка намеса“, „противопоставяне и усъмняване в Божията премъдрост “, „зачеването на рожба в извънсемейна среда представлява злоупотреба с нашата свобода, профанизиране на свещения смисъл на семейния живот и личността, превръщане на чадорождението в единичен акт или продукт, който може да се оцени, поръча и закупи” и т.н., и т.н.
А какво стана с „Бог е любов“?

Мит № 5: Една жена каза...

Аз не разбирам от ядрена физика. Въпреки, че съм грамотна и квалифицирана в своята професионална област. Не разбирам, защото ядрената физика е трудна материя. И когато ме интересува нещо от ядрената физика, не се правя, че разбирам, не измислям причини, теории и факти, а питам приятел ядрен физик. Същото е и с донорството. Това е трудна материя. Когато ни интересува нещо от тази сфера, трябва да попитаме специалистите в областта на донорството, а не да тиражираме тези, чути в кварталното кафене.

Както казва Айнщайн, всяко нещо трябва да се направи максимално просто, но не по-просто.

Има обаче една тема, по която трябва да говорим с цялата сериозност и отговорност към бъдещето. Това е преждевременното намаляване на яйчниковата функция, водещо до изчерпан яйчников резерв. Колкото повече хора се информират за причините и начините за предотвратяване на това явление, толкова по-малко жени ще имат нужда от донорски яйцеклетки. И докато вродените причини няма как да се предотвратят, то за придобитите можем да направим поне две неща.

Първото е да предупреждаваме жените за онези причини, които идват с негативите на цивилизацията, с биологичната възраст и с болестите, оказващи влияние върху функцията на яйчниците. И второто, да се постараем да сведем до минимум излишните операции върху яйчниците, като клиновидна резекция или фенестрация, както и да съветваме операциите да се правят от репродуктивни специалисти и максимално органосъхраняващо. Така ще се намали сериозно броят на много млади жени с напълно изчерпана яйчникова функция.

Донорството на репродуктивен материал е болна тема. И изисква да започнем лечение. Да мислим, преди да изразяваме мнение. Да слушаме, а после да даваме съвети. Да съчувстваме, вместо да се подсмихваме. Да се интересуваме от причините и възможностите, преди да бъдем саркастични и да заклеймяваме. И предлагам да започнем сега. Не утре, не после, не в далечното бъдеще. Защото в противен случай един ден ще се събудим, увиснали на въжето на собственото си арогантно невежество. Със страшна сила.