Левкоцитоспермия (историята на Тодор)

Историята

Тодор, както и много други пациенти, имаше стандартните за мъжа възражения, като "Защо да се лекувам, след като нямам оплаквания – нищо не ме боли, здрав съм и не виждам смисъл да се тъпча с хапчета". "Тогава да предложа инжекции вместо хапчета?" казвам аз на пациентите с чувство за хумор. И, разбира се, обяснявам как мъжете често са безсимптомни преносители на инфекции, които могат да се отразят негативно на репродуктивното здраве и при двата пола.

"Нали спермограмата ми е в норма, само левкоцитите са завишени!" е силен, логичен и абсолютно... неправилен аргумент. Съвременната медицина може да установява предразположения и рискови фактори, както и да предлага мерки за профилактика и превенция на заболяванията, а не само лечение на вече развити болести.

Какво е левкоцитоспермия?

С този термин означаваме наличието на левкоцити (бели кръвни клетки) в еякулата над допустимата референтна граница. Терминът има старогръцки произход и е съчетание на думите: λευκος, leukos – бял; κύτος, kytos – кухина (клетка) и σπέρμα, sperma – сперма, семе.

Как се установява левкоцитоспермия?

Това е част от стандартния спермален анализ, популярен като спермограма.

Какви са причините за левкоцитоспермия?

Някои от възможните причини и рискови фактори, които могат да доведат до увеличен брой левкоцити в еякулата, са:

  • Сексуално трансмисивни инфекции (т.е. инфекции, които се предават по полов път), като сифилис, гонорея, хламидия, микоплазми (в това число и уреаплазми), ХИВ;
  • Бактериални инфекции на уринарния тракт (ешерихия коли, протеус, клебсиела, ентерококи и стафилококи);
  • Паразитози, напр. трихомонас;
  • Неинфекциозни причини – тютюнопушене, варикоцеле (разширени вени около тестиса), травми и операции на тестисите;
  • Понякога причината остава идиопатична (с неясен произход).

Как инфекцията причинява безплодие?

Инфекцията на мъжките полови органи може да доведе до влошаване параметрите на сперматогенезата, като намаляване подвижността на сперматозоидите и увреждане на тяхната морфология. Острите инфекции могат да причинят уретрит, орхит, простатит и епидидимит. Някои от микроорганизмите могат директно да увредят герминативните и сертолиевите клетки. В хроничните и нелекувани случаи инфекцията може да причини запушване на каналите, по които преминават сперматозоидите, както и да са причина за спонтанни аборти.

Какво следва?

Препоръчително е да се направят следните прегледи и изследвания, за да се установи какви са причините за левкоцитоспермия:

  • Консултация с лекар, специалист по мъжко репродуктивно здраве, снемане на анамнеза и репродуктивна оценка;
  • Стандартна микробиологична посявка от еякулат с антибиограма, ако се изолира патогенен микроорганизъм;
  • Може да се направи посявка и от други биологични проби, като урина, простатен или уретрален секрет;
  • PCR или друг специфичен анализ за установяване на хламидия, микоплазми, трихомонас и гонококи;
  • Серологични тестове за ХИВ, сифилис;
  • Допълнителни лабораторни и имунологични тестове за установяване на възпалителен процес, напр. изследване за антиспермални антитела в еякулата, ПКК за установяване на левкоцити в кръвта, CRP, интерлевкини (IL-6, IL-8), PSA и други;
  • Преглед от уролог с ехография на бъбреци, пикочен мехур, тестиси, епидидими и доплерова велосиметрия за оценка на васкуларизацията и перфузията на половите органи;
  • Хормонален статус за оценка на ендокринната функция – поне ФСХ, ЛХ и тестостерон, но също и естрадиол, АМХ и SHBG;

По преценка на лекаря могат да се предложат и други, по-специфични и/или инвазивни процедури.

Как се лекува?

Като се има предвид високата честота на инфекциозно-възпалителните състояния на мъжките генитални пътища и свързания с това риск от необратимо безплодие, адекватното изследване за инфекция и възпаление трябва да бъде част от основното андрологично изследване при пациенти, които желаят да имат деца.

Откриването на патогенни бактерии е индикация за антибиотична терапия, насочена към унищожаване на микроорганизмите, като задължително се лекуват и двамата партньори. Невинаги лечението може да предотврати трайни увреждания на параметрите на сперматозоидите, вероятно поради индуциране на персистиращи имунопатологични процеси в гениталния тракт. Допълнително лечение с нестероидни противовъзпалителни средства и антиоксиданти също е добре да се обсъди.

Запомнете: заключението от спермалния анализ "левкоцитоспермия" не е диагноза, а повод да посетите лекар и да потърсите причините за наличието на левкоцити в еякулата. Възпалителните процеси на пикочо-половата система трябва да се лекуват, дори когато нямате оплаквания.

Статията е част от поредицата "Мъжко здраве с д-р Мариела Даскалова" и е съвместна инициатива с нашите приятели от здравния портал Puls.bg.