Глобозооспермия

Глобозооспермия (globozoospermia) е медицински термин, който описва специфичен структурен дефект в главата на сперматозоидите. Те нямат акрозома и са кръгли, вместо обичайната елипсовидна форма. Терминът идва от лат. Glogus = кълбо, а наставката "зооспермия" се отнася за сперматозоидите.

Описание

Глобозооспермията е рядка, тежка форма на тератозооспермия - процентът на морфологично нормални сперматозоиди е под долната референтна граница. Дефектната сперматогенеза се изявява в засягане на фертилитета при мъжа до невъзможност за постигане на бременност по естествен път. Мъжете с глобозооспермия нямат други здравословни проблеми. Поради липсата на акрозомни ензими сперматозоидите не могат да пробият външната обвивка на яйцеклетката (зона пелуцида) и да извършат оплождане. Честотата на успешните ин витро процедури също е по-ниска поради липсата на спонтанна ооцитна активация. Това е резултат от намалените нива или дефект на фосфолипаза С зета, който се предполага, че е основният физиологичен фактор за активирането на яйцеклетките.

Честотата на засягане е трудно да се определи поради изключително малкия брой (няколко стотин) съобщени случаи в световен мащаб. Ние имаме четирима пациенти с пълна глобозооспермия.

Видове

Според процента сперматозоиди без акрозома можем да разделим състоянието в две групи:

  • Частична – когато част от сперматозоидите (повече от 50%) са без акрозома, но в семенната проба има и сперматозоиди с нормални глави.
  • Пълна – когато 100% от сперматозоидите са без акрозома.
Вероятно тези две форми са всъщност различни синдроми, а не варианти на едно и също заболяване.

Генентични причини

Повече от 70% от мъжете с това състояние имат мутации в DPY19L2 (SPATA34). Цитогенетичната локализация на дефекта се намира в късото рамо на 12-та хромозома. Фенотипно това се изразява в SPGF9 (spermatogenic failure). Генът DPY19L2 предоставя инструкции за създаване на протеин, който се намира в развиващите се спермални клетки. Протеинът DPY19L2 играе роля в развитието на акрозома - подобна на шапка структура в главата на сперматозоидите. Акрозомата съдържа ензими, които разграждат външната мембрана на яйцеклетките, което позволява на сперматозоидите да оплождат. В хода на своето развитие акрозомата се свързва с ядрото на клетката. Протеинът DPY19L2, който се намира в мембраната на ядрото, помага да се прикрепи формиращата се акрозома към ядрената мембрана.

Най-малко 17 генни дефекта на DPY19L2 са открити при мъже с глобозоспермия. Повечето от тях са делеции - загуба на големи региони на гена или дори на целия ген. Други променят единични белтъчни блокове (аминокиселини) в протеина DPY19L2 (точкови мутации). Тези дефекти водят до загуба на функционален DPY19L2 протеин. Без него формиращата се акрозома не се прикрепя към ядрото и се отстранява от клетката.

Останалите пациенти имат други генетични проблеми - мутация на SPATA16 гена (SPGF6) с цитогенетична локализация в късото рамо на 3-та хромозома, мутация в PICK1 гена с цитогенетична локализация в късото рамо на 22-та хромозома, а вероятно и други гени, обект на бъдещо изследване.

Начин на унаследяване

Унаследяването е автозомно-рецесивно, което означава, че и двете копия на гена във всяка клетка имат мутации. И двамата родители на засегнатите индивиди с автозомно рецесивно състояние носят по едно копие на мутиралия ген, но те обикновено не показват признаци и симптоми на състоянието.

Диагноза

Първоначалното заключение се поставя относително лесно при стандартната светлинномикроскопска оценка на спермалната морфология, където се вижда ясно, че всички сперматозоиди са с кръгли глави и липсваща акрозома. Сперматозоидите могат да имат и други структурни и матурационни дефекти, вкл. дефекти в спермалния хроматин. Допълнителна информация може да се получи при оценката на спермалната морфология с електронен микроскоп. При някои пациенти единствено морфологията на сперматозоидите е засегната при нормални останали параметри, докато при други има промени и в останалите маркери, по които оценяваме сперматогенезата, като концентрация, брой и подвижност на сперматозоидите.

Консултация с генетик и уточняване на специфичния генетичен дефект са силно препоръчителни.

Забележка: макар да се постави заключение глобозооспермия е относително лесно, все пак има риск тази мономорфна форма на тератозооспермия да бъде пропусната, ако не се направи оценка на спермалната морфология или се направи недобросъвестно, на нативен (нефиксиран и неоцветен) препарат, каквато практика все още съществува в някои лаборатории. Това може да рефлектира в забавяне на поставянето на диагнозата и разработване на подход към съответната двойка, вкл. и да се пристъпи към инсеминация - процедура, напълно безполезна при наличие на глобозооспермия. Затова нашата препоръка, както винаги е - правете спермограми само в лицензирани лечебни заведения.

Лечение

При пациенти с глобозооспермия е необходим цялостен и мултидисциплинарен подход. Благоприятна прогноза и постигане на витална бременност е възможно след правилна терапевтична стратегия.

  • Методът на избор е ин витро оплождане с ICSI.
  • Може да се обсъди селекция на сперматозоиди.
  • Прилага се ооцитна активация (с калциев йонофор или с други агенти).
  • Може да се обсъди преимплантационен генетичен скрининг за анеуплоидии.
  • При невъзможност за лечение се предлага използването на донорски сперматозоиди.

Профилактика

Поради специфичния характер на състоянието и липсата на оплаквания от страна на пациента профилактичните мерки не са популярни. При пациенти с глобозооспермия и доказан генетичен дефект е желателно да се предложи генетичен тест на партньорката преди да се пристъпи към ин витро оплождане, поради характера на унаследяване и с цел намаляване на вертикалния пренос на хромозомния дефект. Също така е препоръчително генетично изследване на вече родените деца.

В Център по репродуктивно здраве "Д-р Васил Даскалов" - Пловдив можете да получите консултация от висококвалифицирани специалисти за възможностите и ограниченията на диагностиката и лечението на инфертилитета при мъжа.