Национална кампания за ранна диагностика на онкологични заболявания

В тази статия ще намерите следната информация:

  • Какво е рак на маточната шийка, какви са причините и симптомите
  • Колко често се среща у нас и в други държави
  • Какво означава скрининг
  • Защо и на кого се прави скринингов преглед
  • Какво представлява онкопрофилактична цитонамазка
  • Какви могат да бъдат резултатите и какво следва
  • Проект "Спри и се прегледай"

Какво е рак на маточната шийка, какви са причините и симптомите

Маточната шийка представлява долната част на матката, която се вижда и опипва през влагалището. Ракът на маточната шийка /РМШ/ се развива в клетките, които покриват шийката и нейния канал.

Човешкият папиломен вирус /HPV - Human Papilloma Virus/ е с най-голямо клинично значение за развитие но РМШ. HPV тип 6, 11, 16 и 18 имат доказана роля във възникването на предракови и ракови изменения. Фактори, улесняващи заразяването с HPV, са:

  • ранно започване на сексуален живот
  • честа смяна на сексуални партньори
  • понижен имунитет
  • други полово предаване инфекции - хламидия, генитален херпес
  • тютюнопушене
  • лоша интимна хигиена

Заразяването с онкогенни вируси не означава, че непременно ще се развие предраково състояние или рак. В над 80% от случаите вирусът спонтанно изчезва от организма, т.е. настъпва самоизлекуване. Само упоритата вирусна инфекция крие риск от развитие на рак. Интервалът между такава инфекция и евентуална поява на рак е над 10 години. Превръщането на изменените клекти в ракови не настъпва внезапно, а постепенно, като не предизвиква никакви симптоми - няма болка, кървене или нещо друго, което да подскаже, че в организма настъпнат промени. Скринингът е единственият начин да се откие заболяването в ранна фаза, когато подлежи на безопасно и ефективно лечение.

Колко често се среща у нас и в други държави

През 2010 г. /откогато е най-скорошната статистика, официално публикувана от Националния раков регистър/ от РМШ са заболели 1 109 жени и 359 са починали. Това означава, че всеки ден една българка умира от рак наматочната шийка! За сравнение, например в Норвегия, Финландия или в Беларус умира по една жена годишно или на 2 години.

В страната ни е налице устойчива тенденция към повишаване на заболеваемостта и смъртността от РМШ. Стойностите, достигнати през последните години, са сред най-високите в Европа. През 2010 г. у нас РМШ е четвъртото най-често срещано онкологично заболяване при жените след рака на гърдата, на матката и на дебелото и правото черво.

Най-много регистрирани случаи на РМШ за 2010 г. има сред жените на възраст между 35 и 65 г. Въпреки тованариск са изложени всички жени, които са били и по настоящем са сексуално активни.

Ракът на маточната шийка е лечим. Съществуват сигурни и ефективни методи за предпазване, които могат силно да намалят броя на боледуващите от това заболяване. Скринингът е доказал своята ефективност. В страните, въвели национални програми за организиран скрининг, заолелите и починали от РМШ са намалели с до 60%. Във Великобритания например скринингът е въведен през 80-те години на XX век и спасява около 5 000 живота годишно.

Какво означава скрининг

Скрининг е процес на идентифициране на здрави хора, които е възможно да са в по-голям риск от развитие на дадено заболяване. Скринингът е част от програмите за профилактика на дадена страна. Терминът означава пресяване и именно това е същността на скрининга – чрез прегледи, осигурени за всички, които биха могли да бъдат в риск от развиване на дадено заболяване, да се определят онези с по-висок риск и да им се предложи допълнителна информация, доуточняващи изследвания и ако е необходимо, лечение.
Скрининговите програми за злокачествени (ракови) заболявания целят чрез откриване на предракови състояния или ранни етапи от развитието на болестта, да доведат до по-малко заболели и по-малък брой починали от определени ракови заболявания. Опитът на страните, въвели скринингови програми от 60-те години на 20 век до днес показва, че тези показатели могат да бъдат понижени до 60 %, ако скринингът е добре организиран и се провежда при спазване на принципите за качество.
Съгласно дефиницията на Световната здравна организация (СЗО), скрининг е (предполагаемо) откриване на непроявена болест чрез тестове и процедури, които могат да се приложат бързо. За да бъде успешен, скринингът трябва да е организиран, да обхваща значителна част от здравите хора в определена възраст, които биха могли да са в риск и да осигурява равен достъп и равномерен обхват на всички, подлежащи на даден скринингов тест. За да подлежи едно онкологично заболяване на скрининг е необходимо типът рак да е свързан с висока заболяемост и смъртност; да съществува ефективно лечение на ранните етапи на болестта; изследването (скрининговият тест) да се възприема добре от хората, да е безопасно и с ниска цена. Изключително важен елемент на всяка програма за масов скрининг е наличието на централизирана система за събиране и обобщаване на данните от скрининговите тестове (скринингов регистър), както и на система за известяване на хората, които следва да се явят за изследване.
В скрининговият регистър се съхранява информация за всички, проведени по определена скринингова програма скринингови тестове. Тази информационна система дава възможност за сравняване на резултатите на лицата в продължителен период от време, анализ на резултатите и оценка на ефективността на скрининговите програми. В регистъра се съхранява информация за поканените за преглед и прегледаните лица.
Скрининговите програми са насочени към значителни части от населението на една страна и трябва да се провеждат при спазването на съвременните етични принципи и правила за защита на личната информация. Така, освен благоприятния ефект по отношение на смъртността от дадено заболяване, скриниговото изследване може да има и отрицателни странични ефекти върху част от изследваните хора. Задължение на медицинските специалисти е да запознават подлежащите на скрининг с всички възможни ползи и рискове от тестовете и процедурите. Програмите за скрининг на онкологични заболявания включват и информационни кампании, насочени както към обществеността, така и към медицинските специалисти. Тези кампании трябва да започнат след като е създадена необходимата организация за извикване и реализиране на скрининговата програма.
У нас до този момент се е провеждал само опортюнистичен (спонтанен и неорганизиран), скрининг, при който на изследване се явяват малък брой хора по собствена инициатива или при наличие на симптоми и оплаквания.

Скрининг е процес на идентифициране на здрави хора, които е възможно да са в по-голям риск от развитие на дадено заболяване. Скринингът е част от програмите за профилактика на дадена страна. Терминът означава пресяване и именно това е същността на скрининга – чрез прегледи, осигурени за всички, които биха могли да бъдат в риск от развиване на дадено заболяване, да се определят онези с по-висок риск и да им се предложи допълнителна информация, доуточняващи изследвания и ако е необходимо, лечение. Скрининговите програми за злокачествени (ракови) заболявания целят чрез откриване на предракови състояния или ранни етапи от развитието на болестта, да доведат до по-малко заболели и по-малък брой починали от определени ракови заболявания.

Съгласно дефиницията на Световната здравна организация /СЗО/, скрининг е /предполагаемо/ откриване на непроявена болест чрез тестове и процедури, които могат да се приложат бързо. За да бъде успешен, скринингът трябва да е организиран, да обхваща значителна част от здравите хора в определена възраст, които биха могли да са в риск и да осигурява равен достъп и равномерен обхват на всички, подлежащи на даден скринингов тест. За да подлежи едно онкологично заболяване на скрининг е необходимо типът рак да е свързан с висока заболяемост и смъртност; да съществува ефективно лечение на ранните етапи на болестта; изследването /скрининговият тест8 да се възприема добре от хората, да е безопасно и с ниска цена. Изключително важен елемент на всяка програма за масов скрининг е наличието на централизирана система за събиране и обобщаване на данните от скрининговите тестове /скринингов регистър/, както и на система за известяване на хората, които следва да се явят за изследване.

В скрининговият регистър се съхранява информация за всички тестове, проведени по определена скринингова програма. Тази информационна система дава възможност за сравняване на резултатите на лицата в продължителен период от време, анализ на резултатите и оценка на ефективността на скрининговите програми. В регистъра се съхранява информация за поканените за преглед и прегледаните лица.

Скрининговите програми са насочени към значителни части от населението на една страна и трябва да се провеждат при спазването на съвременните етични принципи и правила за защита на личната информация. Така, освен благоприятния ефект по отношение на смъртността от дадено заболяване, скриниговото изследване може да има и отрицателни странични ефекти върху част от изследваните хора. Задължение на медицинските специалисти е да запознават подлежащите на скрининг с всички възможни ползи и рискове от тестовете и процедурите. Програмите за скрининг на онкологични заболявания включват и информационни кампании, насочени както към обществеността, така и към медицинските специалисти. Тези кампании трябва да започнат след като е създадена необходимата организация за извикване и реализиране на скрининговата програма.

У нас до този момент се е провеждал само опортюнистичен /спонтанен и неорганизиран/, скрининг, при който на изследване се явяват малък брой хора по собствена инициатива или при наличие на симптоми и оплаквания.

Защо и на кого се прави скрининг

В съответствие с политиките на Европейския съюз по отношение на борбата с раковите заболявания и съгласно указанията за добра медицинска практика на организиран популационен скрининг за рак на маточната шийка в България на скринингови прегледи подлежат всички жени на възраст от 25 до 60 години.

Първоначално скрининг се прави веднъж годишно до получаване на три последователни отрицателни резултата. След три прегледа, при които не са били открити отклонения от нормата, изследването следва да продължи веднъж на три години. Скринингът за РМШ осигурява най-добра защита, ако се провежда редовно.

По проекта "Спри и се прегледай" от Министерството на здравеопазването до края на 2013 г. покана по куриер ще получат 250 000 жени. Ако не получите покана за участие в първия етап на програмата, възможно е да бъдетепоканена в един от следващите етапи. Вземането на цитонамазка е безплатно за жените, получили покана.

Какво представлява онкопрофилактична цитонамазка

Изследването е бързо, безопасно и безболезнено. При гинекологичен преглед се вземат клетки от маточната шийка и се изпращат на лекар патоанатом за изследване. Повечето жение имат нормален резултат. Ако резултатът показва наличие на изменения, се дават насоки за следващи изследвания и лечение.

Цитонамазката не може да бъде взета по време на менструално кървене. Също така за получаване на достоверни резултати е препоръчително да се избягват сексуални контакти, да не се правят вагинални промивки и да не се поставят медикаменти във влагалището поне два днипреди прегледа.

Какви могат да бъдат резултатите и какво следва

При някои жени резултатите от цитонамазката показват отклонения от нормата. Това означава, че в цитонамазката са били открити изменения в клетките на маточната шийка, но не означава, че е открито раково заболяване. В този случай се дават указания какво трябва да се направи. В зависимост от резултатите препоръките могата да бъдат:

  • нова цитонамазка след определен период от време /обикновено 3 до 6 месеца/
  • изследване за човешки папиломен вирус /HPV/
  • колпоскопия - процедура, при която лекарят има възможност да огледа маточната шийка с помощта на оптичен прибор /колпоскоп/
  • биопсия - понякога за поставяне на окончателна диагноза се налага изследване на малко късче тъкан от маточната шийка /биопсия/. Взимането на биопсия се извършва със специална биопсична щипка. Манипулацията не е болезнена /не налага приложение на упойка/ и не причинява съществена кръвозагуба. Понякога се появяват капки кръв, което налага носенето на дамска превръзка за около час.
  • някои променени участъци е необходимо да бъдат оперативно отстранени, за да не се превърнат в рак. Тази процедура изисква обезболяване и се извършва в гинекологичен кабинет или в болница. Отстраняването на откритите изменения рядко засяга сексуалния живот или детеродните способности на жената.

Проект "Спри и се прегледай"

Проект BG051РО001-5.3.02-0001-С0001 “СПРИ и се прегледай” се реализира с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.

Общата цел на проекта е подобряване трудоспособността, повишаване продължителността на активния трудов живот на населението и поддържане на здрава работна сила, оптимизиране на здравните и социални разходи чрез увеличаване на относителния дял на откритите и насочени за лечение в предклиничен и ранен стадий на заболелите от рак на маточната шийка и млечната жлеза при жените и колоректален карцином при двата пола.

Проектът е разработен в съответствие с препоръката Съвета на Европейския съюз (2003/878/ЕО) от 2 декември 2003 година относно скрининга на ракови заболявания, скрининг тестове, които отговарят на изискванията на същата препоръка. Скрининговите изследвания ще се проведат посредством посочените в препоръката.

Конкретните дейности по проекта са насочени към изграждане на Национален скринингов регистър, който ще бъде база за провеждането на безплатни скринингови прегледи за ранно откриване на онкологични заболявания на национално ниво.

Център по репродуктивно здраве "Д-р Васил Даскалов"- Пловдив е партньор на Министерството на здравеопазването по програма "Спри и се прегледай" в направление скриниг за рак на маточната шийка.