През погледа на практикуващите
През погледа на практикуващите
maternity-2766374_1920

С тъга научихме за младото семейство от Варна, загубило нероденото си дете в края на бременността. Болката им е неописуема и ние не искаме да се упражняваме на тази тема. Взаимните обвинения, вербалното насилие, крещящата омраза и противопоставяне няма да доведат до нищо добро. Ще оставим изводите и промените на светлите умове, които пишат законите в страната – ние не сме от тях и нашето мнение на практикуващи специалисти, макар да сме го изразявали открито през годините, почти винаги е отивало в кошчето. Но искаме да споделим нашата позиция – на хора, които 3 десетилетия се грижат за новия живот. Надяваме се те да са ви от полза, затова прочетете докрай, макар да е дълго.

Прегледите в края на бременността не са глезотия. Те са част от съвременното проследяване на бременност. У нас по програма „Майчино здравеопазване“ на НЗОК се полагат числом и словом една акушерска ехография в трети триместър и детски сърдечни тонове през 2 седмици. Край недостатъчна грижа по нашите критерии за добра медицинска практика.

Разбира се, НЗОК не е добрият герой в приказката, наречена бременност. Касата е само един застраховател, който покрива минимални щети. Това е и причината много бременни да избират частното здравеопазване с цел по-добра медицинска грижа. Като специалисти от частния сектор на българската медицина, винаги сме предлагали на нашите бременни след 34 гестационна седмица да посещават лекар поне 1 път седмично при нормална бременност и по-често при рискова.

Как се извършва това на практика можете да прочетете в статията ни Биофизикален профил.

Това ни е давало сигурност през годините на активна работа и водене на раждане. Затова и сега, когато следим бременните през трети триместър и видим, че има признаци на страдание на плода и на недобра работа на плацентата, винаги препоръчваме на бременната жена да се следи по-стриктно от колегата, при когото ще ражда, да постъпи в болница за уточняване на състоянието, да се предприемат мерки за подобряване на ситуацията и т.н. Защото има признаци на вътреутробно страдание, които можем да видим, особено в ерата на Доплеровата ехография и има неща, които можем да направим, за да докараме една бременност до успешен край.

Знаем, че понякога ни се сърдите. Знаем, че колегите ни критикуват зад гърба, че ви плашим. Знаем, че бременната жена иска да чува само добри новини и всяко отклонение я притеснява, настройва я срещу нас, ядосва ни се и понякога ни мрази. Ние ще си носим кръста и ще продължаваме да правим това, което смятаме за правилно. Ще продължаваме да даваме съвети на своите пациенти точно така, както бихме ги дали на нашите близки.

И да, ясно ни е, че в 95% от случаите всичко ще се размине. Но в онези 5%, в които ще се случи нещо фатално, ние не искаме да застанем срещу родителите и да кажем „Е, случва се“. Да, мили хора, има и неща, които не зависят от нас и дори всичко да сме направили правилно, пак ще има загуби. Но нека тези загуби са минимални и вечер да си лягаме на възглавницата на чистата съвест.