Да поговорим днес за рака на маточната шийка.
Ракът на маточната шийка е почти напълно предотвратим, но остава водеща причина за смъртност от рак сред европейските жени под 45-годишна възраст, с неравенства както в рамките на европейските страни, така и между тях. Освен това се очаква заболеваемостта и смъртността от рак на маточната шийка да се увеличат в Европа през следващите 40 години.
През 2020 г. Световната здравна организация стартира стратегия за елиминиране на рака на маточната шийка като проблем на общественото здраве в световен мащаб, с цел намаляване на годишната честота до под 4 случая на 100 000 жени до 2030 г. Въпреки това, стандартизираната по възраст честота на рак на маточната шийка в ЕС е 11,7 на 100 000 жени за 2022 г., със значителни вариации между държавите – от 5,2 до 32,6 на 100 000 жени.
Къде сме ние?
В България годишно се откриват около 28 случая на рак на 100 000 жени, което е двойно повече от средното за Европа. Откриването на рака е в късен стадий, значителен процент от случаите (около 20–25%) се диагностицират в напреднал III или IV стадий, при които лечението е трудно, а изходът несигурен.
Смъртността от рак на маточната шийка в България е над 14 на 100 000 или малко над 500 жени годишно. Да не забравяме, че зад всяка цифра стои нечия съдба.
Докато в много държави в Европа случаите и смъртността от рак на маточната шийка намаляват благодарение на масови скрининги и ваксинация, в България заболеваемостта и смъртността имат тенденция да остават устойчиво високи или да се увеличават, в контраст със средноевропейските тенденции.
Какво предстои
Моделиращи проучвания показват, че елиминирането на рака на маточната шийка е възможно до края на века, ако държавите могат да постигнат 90% покритие с програми за ваксинация срещу HPV, скрининг на маточната шийка за 70% от жените от 35 и 45-годишна възраст и лечение за 90% от жените, които имат предракови лезии на маточната шийка или рак на маточната шийка.
Основната причина за рак на маточната шийка е инфекция с човешки папиломен вирус (HPV), който се открива в повече от 99% от случаите.
Ваксинационното покритие в България е изключително ниско – само около 4% от целевите момичета са ваксинирани срещу HPV, което е значително под препоръчаните нива.
Скринингът е инструмент за намаляване на смъртността, но в България участието в скрининговите програми е ограничено поради липсата на популационен скрининг.
Малко история
За разлика от други органи, маточната шийка е достъпна за изследване, което е лесно, безболезнено, стандартизирано и се нарича цитонамазка. Този метод е открит от гръцкия лекар и учен Георгиос Папаниколау (Georgios Papanikolaou) и в негова чест се нарича тест на Папаниколау или PAP test.
Георгиос Папаниколау е роден на 13 май 1883 г. в Гърция. Баща му е лекар, което силно повлиява избора му на професия. Завършва медицина в Атинския университет, а по-късно специализира в Германия в областта на биологията и цитологията.
През 1913 г. емигрира в Съединените щати със съпругата си Андромахи (По баща Маврогени). В началото и двамата работят нископлатена работа, за да преживеят. След това д-р Папаниколау успява да започне кариера в Cornell University, където прекарва по-голямата част от професионалния си живот. Между 1916–1920 г., докато работи в Катедрата по анатомия към Медицинския колеж на университета Корнуел, Папаниколау изследва репродуктивния цикъл на морски свинчета. Той открива, че хормоналният цикъл може да се проследи чрез клетки от влагалищен секрет и различните фази на цикъла имат различна клетъчна картина.
Това е ключовото прозрение относно факта, че клетките носят диагностична информация.
През 20-те години на XX век Папаниколау започва изследвания върху клетките на маточната шийка. Той установява, че чрез микроскопско изследване на клетки, взети с намазка, може да се открият ранни предракови и ракови изменения. Съпругата му Андромахи му помага активно в лабораторията и доброволно участва в изследванията. Папаниколау започва да взема редовни намазки и да ги изучава под микроскоп.
Така той описва нормалната клетъчна картина при жените, както и започва да различава патологични изменения.
Това било смело решение, защото по онова време подобни изследвания не били стандартно приети като научен метод.
Оцветяване по Папаниколау
За да направи клетките по-ясни и видими под микроскоп, Папаниколау разработва специална техника на оцветяване – т.нар. Papanicolaou stain, която широко се използва и днес. При някои пациентки Папаниколау забелязва клетки с уголемени ядра, с неправилна форма и нарушена структура. Той разбира, че това са ранни признаци на рак още преди да има симптоми.
Това било революционно, защото ракът дотогава се откривал в късен стадий.
Папаниколау не открива просто метод. Той доказва, че болестите могат да се диагностицират чрез изследване на клетки без хирургична намеса. Това поставя основите на клиничната цитология като нова медицинска наука.
Първи опит за представяне на метода
През януари 1928 г. Георгиос Папаниколау представя своето откритие на научна среща в Ню Йорк. Събитието е годишната конференция на Third Race Betterment Conference, организирана от Американската евгенична общност.
Докладът му се казва “New Cancer Diagnosis” („Нова диагноза на рака“). В него Папаниколау показва, че чрез микроскопско изследване на клетки от влагалищен секрет могат да се откриват ранни форми на рак на маточната шийка.
Това на практика е първото научно представяне на бъдещия ПАП тест. Както често се случва с откритията, първоначално среща скептицизъм. Причините за това са няколко. Методът изглеждал твърде прост, а по онова време диагнозата рак се поставяла чрез биопсия. Идеята, че обикновена намазка може да открие рак, звучала почти невероятно. Освен това, липсвали на мащабни доказателства. През 1928 г. Папаниколау все още нямал достатъчно голяма серия от клинични случаи, за да убеди консервативната медицинска общност. Не на последно място, аудиторията била неподходяща. Конференцията не била водещ гинекологичен или онкологичен форум, което ограничило научния отзвук.
След повече от 10 години труд…
Едва през 1941 г., когато публикува обширни резултати заедно с гинеколога
Herbert F. Traut, методът започва да получава международно признание. От 50-те години ПАП тестът вече се въвежда масово в клиничната практика и променя изцяло профилактиката на рака на маточната шийка.
Значение на откритието е огромно. Това е на практика първият ефективен скринингов тест за рак на маточната шийка. С неговото приложение драстично се намалява смъртността от заболяването и това спасява милиони животи по света. Приносът към глобалната наука е, че поставя основите на съвременната клинична цитология. Папаниколау отказва да патентова откритието си и го предоставя на света, и това вероятно е най-значителния напредък в контрола на рака през 20 век.
През 1952 г. той убеждава Националния институт по рака да проведе мащабно проучване, използвайки неговата техника за цитонамазка.
През 1961 г. д-р Папаниколау е поканен в Маями, за да ръководи и развива Института, който през 1962 г. – годината на смъртта му, е преименуван на Институт за изследване на рака „Папаниколау“.
Д-р Папаниколау е номиниран за Нобелова награда 2 пъти, но не получава такава. Въпреки това неговият принос за глобалното здраве е огромен.
Все пак в САЩ издават пощенска марка с лика на Папаниколау.
Банкнота от 10 000 драхми с лика на Пананиколау и била в обращение от 1995 до 2001 г.
На обратната страна на банкнотата е бога на медицината Асклепий.
През 2012 г. е изсечена юбилейна монета от 10 евро „50-годишнина от смъртта на Георгиос Папаниколау“.
Нашите послания
- Грижете се за себе си
- Не пропускайте профилактичната цитонамазка
- Поставете си ваксина срещу HPV
- Информирайте се от достоверни източници
- Знанието е сила!
В Център по репродуктивно здраве „Д-р Васил Даскалов“ – Пловдив можете да направите консултация с висококвалифицирани специалисти за необходимите прегледи, изследвания и диагностични процедури за уточняване причините за инфертилитет.