От архива: В репродуктивната ни култура зее празнина

Д-р Мариела Даскалова, зам.-председател на сдружение „Зачатие“, пред „Капитал“

18 февруари 2006

Какви са причините за стерилитета? Какъв е процентът мъжки и какъв женски стерилитет?

– От стерилитет страдат около 10% от населението в репродуктивна възраст във всички страни. Причините могат да се разпределят приблизително така – една трета проблеми при мъжа, една трета проблеми при жената и една трета проблеми и при двамата. И при двата пола имат значение телесната маса (както наднорменото тегло, така и поднорменото представляват сериозен здравословен проблем), пушенето, излагането на токсични вещества (например цветни метали), радиация, използването на наркотици, както и приемът на някои лекарства. И при двата пола съществуват имунологични причини за стерилитет.

При 20% от стерилните двойки проблемът остава неизяснен.

Към кого трябва да се обърнат хората, които искат да имат деца, а не могат?

– Стерилитетът е интердисциплинарен проблем, което налага работата в екип на много на брой специалисти – акушер-гинеколог, уролог, ендокринолог, ембриолог, микробиолог, имунолог, генетик, психолог и т.н. Такава констелация на специалисти не съществува на практика никъде в България. Пациентът обикновено попада при гинеколог, тъй като все още битува мнението, че за безплодието е виновна жената. Поради липсата на учебници, адекватно обучение и курсове по стерилитет повечето гинеколози не са подготвени за проблема и обичайно двойката губи по няколко години в лутане, ненужни изследвания и неправилно лечение. Допълнителен утежняващ фактор е липсата на тясна специалност андрология към специалността урология, т.е. у нас липсват специалисти, които да се занимават с мъжката полова система. Спермалният анализ като основно и ключово изследване не се поема от касата и се прави в огромната част от случаите от лаборанти и не по общоприетите критерии на СЗО. Това води до неправилно поставяне на диагнози, отлагане на лечението и превръщане на едно заболяване от остро в хронично, когато възможностите на медицината за подходяща намеса са изчерпани.

Какви видове лечение има у нас и колко струват, и поема ли НЗОК част от тях? Какви здравни услуги има у нас за превенция и помощ при стерилитет?

– При лечението на безплодието по-добри резултати у нас се получават при най-младата възрастова група (до 30 години). Около 57% от лекуваните от тази група забременяват и раждат. В някои случаи е лесно и не много скъпо, но при огромната част от двойките изисква дълго, упорито и скъпо лечение. Здравната каса поема само част от диагностичните и лечебните процедури. Основният пакет изследвания и лечение обаче остават извън полезрението на здравноосигурителния институт.

Макар формално една част от здравноосигурените лица да имат право на определени услуги, те не могат да ги получат заради това, че живеят в малки населени места с липса на съответните специалисти и подходящата апаратура.

По отношение превенцията на заболяванията и състоянията, водещи до стерилитет, ние се намираме в окаяно състояние. Като изключим епизодичните и хаотични кампании за предпазване от СПИН и незадоволителната работа с малцинствените групи за предпазване от бременност, аборт и раждане в ранна възраст, в областта на репродуктивната ни култура съществува огромна празнина. Липсата на източници на информация за причините, видовете и профилактиката на стерилитета, липсата на адекватно обучение на децата в училищна възраст, както и невежеството на родителите рефлектират в драматични случаи на задържани и некоригирани с години тестиси, тежки и нелекувани инфекции, забавяне на посещението при лекар и отлагане на диагнозата и лечението до състояние на невъзможност за излекуване.

Води ли се статистика за стерилитета, за успеваемостта на лечението му?

– Не.

Има ли нещо срамно в това да си признае човек, че не може да има деца, и да потърси помощ по ваши наблюдения? За мъжете или за жените е по-тежко?

– Колкото и добри качества да има българският мъж, по отношение на репродуктивното си здраве той се намира в дълбока безпросветна тъма. Той смята, че имайки ерекция и еякулация, това автоматично го прави потенциален баща с добра оплодителна способност. Просветителската работа в тази насока ще отнеме десетилетия, повече принуждавайки, отколкото ограмотявайки мъжа да погледне на репродуктивните си проблеми, без да ги свързва със сексуалната си мощ.

Това атавистично отъждествяване на секс и репродукция вероятно ще е водещият проблем в следващите години по отношение на мъжкия стерилитет. Това е и основната причина, поради която мъжът в двойката категорично отказва да приема, че е болен, отказва да се изследва и лекува.

Има ли държавна политика по проблема?

– Няма сериозна (никаква) база данни по отношение броя на двойките и разпределението им по райони, по възраст, по причини, по дълготрайност на стерилитета, по похарчени пари, по неправилно поставени диагнози и неправилно лечение и т.н., не се диспансеризират (а липсата на база данни води до неправилни решения и пропускане на шансовете за адекватна реакция от страна на ангажираните с проблема институции).

Няма изработена национална програма по въпросите на стерилитета, нито стратегия, нито някакво сериозно виждане, нито ангажимент от страна на отговорните за това институции.

Автор: Николета Попкостадинова