Представям ви интервю от 2010 г. за списание Bella.

Доктор Мариела Даскалова е завършила медицина през 1989 г. в МУ – Пловдив. Работи в Катедра „Анатомия, хистология и ембриология“ към МУ – Пловдив, като главен асистент със същата специалност и в МЦ „Надежда репродуктив“ – Пловдив, като ембриолог. Избрахме я за събеседник, защото искаме да ви убедим, че добри специалисти има и извън София. 

Как би могло да бъде дефинирано понятието мъжки стерилитет?

Дефиницията за инфертилитет е невъзможност да се постигне бременност в продължение на една година при редовни сексуални контакти без предпазни средства. В една по-напреднала в здравно отношение система част от мъжките проблеми биха се откривали и преди мъжът да прави опити за възпроизводство, в хода на профилактика и съхраняване на репродуктивното здраве. Ние все още не сме достигнали това ниво и при нас проблемите се откриват след години опити за бременност.

Как може да се класифицира мъжкият стерилитет? Какви са видовете (ако може така да се каже)?

Както и при жената на първичен и вторичен. В първия случай мъжът няма деца, а във втория вече е станал биологичен баща.

На какви фактори може да се дължи?

Известни са стотици причини за мъжки инфертилитет. По групи могат да се изброят увреждащи фактори от страна на професията, околната среда, начин на живот, диетични грешки, общи заболявания, хормонални проблеми, генетични фактори, нарушения в производството,  функционалната годност и доставянето на сперматозоидите и т.н.

Съществуват ли някакви физиологични симптоми, които могат да „подскажат“ на мъжа, че е възможно да е стерилен (имам предвид болки, изменения в половата система и функции)?

Това е коварната страна на стерилитета – обикновено мъжете нямат никакви оплаквания и нищо не подсказва, че могат да имат репродуктивен проблем.  А когато един млад мъж се чувства добре и нищо не го боли, е много трудно да го накараш да отиде на лекар и още по-трудно е да му обясниш защо уж нищо му няма, а не може да има деца или се налага  продължително лечение.

Как се нарича специалистът, към когото трябва да се обърне мъжът и чрез какви изследвания се проверява репродуктивността на мъжа?

В репродуктивната медицина се постигат добри резултати само и единствено когато се работи с интердисциплинарен екип.  Първото изследване е спермограма. Обръщам внимание, че качествен спермален анализ може да се направи само и единствено от обучени за целта специалисти ембриолози, които в България са концентрирани в специализираните клиники по репродуктивно здраве. За съжаление повсеместно се правят спермограми или по-скоро подобие на такива в обикновените клинични лаборатории. Макар вече няколко години да има приет медицински стандарт „Клинична лаборатория“, който не позволява на клиничните лаборатории да се занимават с анализ на еякулата, както и стандарт „Асистирана репродукция“, който ясно регламентира кой и по какъв начин може да извършва спермален анализ, все още няма орган, който да следи за изпълнението на нормативните документи. Това много силно затруднява работата ни по диагностиката на мъжките репродуктивни проблеми.

В кои случаи мъжкият стерилитет е лечим?

Добрата новина е, че в огромният процент от случаите е лечим. Понякога дори много лесно – само с коригиране на диетата или с лечение на инфекция. В други случаи обаче, ако причините за влошената сперматогенеза са открити късно, се налага по-сериозно и продължително лечение. Ако не се постигне успех с лечението, се предлагат методи на асистирана репродукция, които преодоляват причините за мъжкото безплодие.

Кога е нелечим?

Това са много редките и тежки увреждания след химиотерапия или лъчетерапия по повод раково заболяване. В такива случаи винаги съветвам мъжете преди опаретивната намеса и лечението да замразят еякулат. След време тези сперматозоиди могат да се размразят и да се ползват за целите на асистираната репродукция. Също така при мъже с дефект в кариотипа /хромозомния набор/ или в У хромозомата. За съжаление при тези ситуации медицината е безсилна.

Съществуват ли статистики, които да показват при какъв процент от двойките репродуктивните проблеми се дължат на мъжа?

В България не, но световната статистика показва, че в половината двойки с репропдуктивни проблеми причината е в мъжа, а в до 10 % от двойките проблеми имат и двамата партньори.

Защо обикновено в двойка с репродуктивен проблем първо жената се изследва, мъжът дори не допуска, че може да бъде причина за безплодието?

По няколко причини – първо у нас битува все още библейската представа за безплодието като проблем на жената. На второ място заради поставянето на знак за равенство между сексуално и репродуктивно здраве. Разбира се, има и известна доза смущение, страх от „страшна“ диагноза и други психологически пречки за търсене на медицинска помощ. Не на последно място малкото на брой специалисти и тяхната висока натовареност, както и удивителния факт, че няма нито едно изследване в сферата на репродуктивната медицина при мъжа, което да се покрива от НЗОК, са допълнителни пречки по пътя на пациента до репродуктивния специалист.

Днес непрекъснато се говори за това на каква възраст е допустимо жената да роди първото си дете. Каква е най-късната, допустима според вас, възраст, при която мъжът може да стане баща? Изобщо какво мислите на пример за това, че Майкъл Дъглас стана баща на 60 години?

Полемиките относно възрастта на жената са не каква е допустимата възраст за бременност и раждане, а дали е допустимо от морална гледна точка да се прилага асистирана репродукция при жена извън нейната репродуктивна възраст. И в този смисъл е добре да се разбере, че има инфертилитет, т.е. проблем със забременяването и износването само в естествената фертилна възраст на жената. Когато тя е премината и жената е в менопауза, не може да се говори за стерилитет. Това са две съвсем различни неща.

Колкото до мъжа, неговата андропауза настъпва значително по-късно отколкото менопаузата, така че докато мъжът е фертилен, може да става баща. Не се налагат ограничения по възраст, тъй като при мъжа не съществуват рисковете на една късна бременност, нито пък свързани с хормоналната стимулация, на която са подложени жените в хода на асистираната репродукция. Единствено при мъже над 50 г. възраст има малко завишение на риска за раждане на дете с тризомия 21 (синдром на Даун), но съвременната медицина е достатъчно напреднала да открива този проблем още вътреутробно.

Бихте ли споделили от практиката си как реагира мъжът, когато научи, че е стерилен?

Изключително драматично! Представете си как реагира един мъж, когато му кажете, че е болен от рак и му остават примерно няколко месеца живот. Така реагират мъжете и когато разберат, че не могат да имат собствени деца. И в този смисъл особено силно настоявам това да им се съобщава само и единствено след като са направени всички възможни изследвания, които да доказват по категоричен начин техния стерилитет. За съжаление, практиката не е такава и често мъжете се срещат с мнението, че са стерилни само след една спермограма. Това категорично не е правилно.

Какво означава според вас (и в контекста на темата) мъжко достойнство?

Каквото и да означава, то няма нищо общо с репродуктивните способности на мъжа.