Здравна информация и лекарска тайна

В тази статия ще се опитаме да ви запознаем с това, как е регламентирана законодателно здравната информация и лекарската тайна в България. Запазването на лекарската тайна е част от правото за зачитане на личния живот и важността ѝ е регламентирана в редица документи.

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

В сила от 01.01.2002 г.

Обн. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2002г. Последно доп. ДВ. бр.81 от 14 Октомври 2016г.

Чл. 2. (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) Лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) (1) Обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от следните условия: ...

4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните;

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) (1) Забранено е обработването на лични данни, които: ...

3. се отнасят до здравето, сексуалния живот или до човешкия геном.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато: ...

6. обработването е необходимо за целите на превантивната медицина, медицинската диагностика, предоставянето или управлението на здравни услуги, при условие че данните се обработват от медицински специалист, задължен по закон да пази професионална тайна, или от друго лице, обвързано с подобно задължение за опазване на тайна;

 

ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО

В сила от 01.01.2005 г.

Обн. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г. Последно изм. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г.

Раздел V.

Здравна информация и документация

Чл. 27. (1) Здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лечебните и здравните заведения, регионалните здравни инспекции, лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и другите медицински специалисти, както и немедицинските специалисти с висше немедицинско образование, работещи в националната система за здравеопазване, събират, обработват, използват и съхраняват здравна информация.

(3) Формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт.

Чл. 28. (1) Здравна информация може да бъде предоставяна на трети лица, когато:

1. лечението на лицето продължава в друго лечебно заведение;

2. съществува заплаха за здравето или живота на други лица;

3. е необходима при идентификация на човешки труп или за установяване на причините за смъртта;

4. е необходима за нуждите на държавния здравен контрол за предотвратяване на епидемии и разпространение на заразни заболявания;

5. е необходима за нуждите на медицинската експертиза и общественото осигуряване;

6. е необходима за нуждите на медицинската статистика или за медицински научни изследвания, след като данните, идентифициращи пациента, са заличени;

7. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) е необходима за нуждите на Министерството на здравеопазването, Националния център по здравна информация, НЗОК, регионалните здравни инспекции и Националния статистически институт.

8. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) е необходима за нуждите на застраховател, лицензиран по раздел I от приложение № 1 или т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква "А" на приложение № 1 към Кодекса за застраховането.

(2) Предоставянето на информация в случаите по ал. 1, т. 2 се извършва след уведомяване на съответното лице.

(3) Лицата по чл. 27, ал. 2 са длъжни да осигурят защита на съхраняваната от тях здравна информация от неправомерен достъп.

Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Министърът на здравеопазването, разпоредителите с бюджети към него и лечебните заведения, към които по силата на нормативен акт е създаден регистър с национално значение, при и по повод осъществяване на функциите си имат право на безвъзмезден достъп до информационните регистри, изграждани и поддържани с бюджетни средства.

Чл. 28б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) Пациентът има право да получи от лечебното заведение здравната информация, отнасяща се до неговото здравословно състояние, включително копия от медицинските си документи.

(2) Пациентът има право да упълномощи писмено друго лице да се запознае с медицинските му документи, както и да направи копия от тях.

(3) При смърт на пациента неговите наследници и роднини по права и по съребрена линия до четвърта степен включително имат право да се запознаят със здравната информация за починалия, както и да направят копия от медицинските му документи.

Чл. 28в. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинските специалисти и служители в лечебните заведения нямат право да разгласяват информация за пациента, която е получена при изпълнение на служебните им задължения.

 

КОДЕКС ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА ЕТИКА НА ЛЕКАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 85 ОТ 2013 Г.)

Обн. ДВ. бр.79 от 29 Септември 2000г., изм. и доп. ДВ. бр.85 от 28 Септември 2013г.

Раздел IV.

Лекарска тайна

Чл. 51. (1) Лекарската тайна включва всички сведения, които пациентът е споделил с лекаря във връзка със състоянието си, и факти, открити при прегледа и изследванията, извършени от последния, както и всичко, което лекарят е научил при упражняване на професията си относно пациента.

(2) Лекарската тайна се пази и по отношение на членовете на семейството на болния.

(3) Доверените от пациента тайни лекарят запазва и след смъртта му.

Чл. 52. Лекарската тайна се простира и върху цялата медицинска документация и илюстрационен материал, а така също и върху данните и заключенията на извършени консултации.

Чл. 53. Когато повече лекари лекуват едновременно или последователно един и същ пациент, те помежду си са свободни от лекарска тайна, освен при мотивирано несъгласие на пациента.

Чл. 54. При използване на информация от медицинска документация за целите на научна и преподавателска дейност данните и илюстрациите, които подлежат на задължителна тайна, могат да бъдат съобщени, ако гарантират анонимност на пациента. Не трябва да се допуска идентифицирането на пациентите от трети лица.

Чл. 55. Лекарят е задължен да дава информация за състоянието на своите пациенти на съответните институции в регламентирани от съществуващото законодателство случаи. В тези случаи лекарят се освобождава от отговорност за опазването на лекарската тайна.

 

ЗАКОН ЗА СЪСЛОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ЛЕКАРИТЕ И НА ЛЕКАРИТЕ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 76 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

Обн. ДВ. бр.83 от 21 Юли 1998г. Последно изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина носят отговорност за следните нарушения, допуснати при изпълнение на професионалните си задължения:

1. неспазване на правилата, предвидени в кодексите за професионална етика;

2. неспазване на правилата за добра медицинска практика.

(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна данните относно здравословното състояние на работниците и служителите и информацията от и за съответните медицински прегледи.

 

КОДЕКС ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА ЕТИКА НА МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ, АКУШЕРКИТЕ И АСОЦИИРАНИТЕ МЕДИЦИНСКИ СПЕЦИАЛИСТИ

Обн. ДВ. бр.45 от 19 Юни 2015г.

Чл. 19. Професионалистът по здравни грижи съблюдава конфиденциалността по отношение на личната информация за пациента и преценява внимателно предоставянето на тази информация съгласно нормативната уредба.

 

ЗАКОН ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ

В сила от 01.01.2004 г.

Обн. ДВ. бр.83 от 19 Септември 2003г. Последно изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г.

Чл. 39. (1) Изпълнителната агенция по трансплантация създава и поддържа:

1. публичен регистър;

2. (доп. - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) служебен регистър, в който се вписват и имената на лицата, изразили несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки.

(2) Обстоятелствата и данните, които се вписват в регистрите по ал. 1, редът за вписване и ползване на информацията се уреждат с наредба на министъра на здравеопазването. В публичния регистър по ал. 1, т. 1 не се съдържат лични данни.

(3) Данните в публичния регистър са достъпни за ползване от всички лица при условията и по реда на Закона за достъп до обществена информация.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данните от служебния регистър се съхраняват 30 години. Гражданите имат право да проверят дали изразеното несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки е правилно отразено в служебния регистър.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Здравна информация от служебния регистър се предоставя по реда на чл. 28 от Закона за здравето.

 

НАРЕДБА № 1 от 27.02.2013 г. за предоставяне на медико-статистическа информация и на информация за медицинската дейност на лечебните заведения

Обн. ДВ бр. 24 от 12.03.2013 г.

Раздел IV Организационно-методична и контролна дейност

Чл. 16. Националният център по обществено здраве и анализи и регионалните здравни инспекции самостоятелно или съвместно с Националния статистически институт и неговите териториални поделения осъществяват организационно-методична и контролна дейност по:

1. осигуряване на съответствие на методологията, съдържанието и обхвата на статистическата отчетност;

2. достоверността на сведенията и отчетите;

3. спазване на сроковете за представяне;

4. спазване на поверителност на данните и защита на здравната информация;

5. използването на утвърдената за нуждите на наредбата документация.

Чл. 17. Направените констатации и заключения се отбелязват в протокол по образец съгласно приложението.

Чл. 18. При установяване на нарушения контролните органи могат да дават задължителни предписания за тяхното отстраняване и предотвратяване.

 

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

В сила от 01.05.1968 г.

Обн. ДВ. бр.26 от 2 Април 1968г. Последно изм. ДВ. бр.13 от 7 Февруари 2017г.

Чл. 284. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва информация, която му е поверена или достъпна по служба и за която знае, че представлява служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) Наказанието за деяние по ал. 1 се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата му е станала известна информация, представляваща служебна тайна.

 

КОДЕКС НА ТРУДА

В сила от 01.01.1987г.

Обн. ДВ. бр.26 от 1 Април 1986г. Последно изм. и доп. ДВ. бр.105 от 30 Декември 2016г.

Чл. 287. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 287 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 82 от 2011 г.) Всички работници и служители подлежат на задължителни предварителни и периодични медицински прегледи. Условията за извършване на предварителните и периодичните прегледи съобразно характера на работата, условията на труда и възрастта на работниците и служителите се определят от министъра на здравеопазването.

(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2011 г.) Предварителните медицински прегледи се заплащат от лицата, които кандидатстват за работа, а периодичните медицински прегледи са за сметка на работодателя.

(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна данните относно здравословното състояние на работниците и служителите и информацията от и за съответните медицински прегледи.

 

ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ

Последно изм. ДВ. бр.50 от 30 Май 2008г.

Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Чл. 52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

 

НАРЕДБА № 47 ОТ 11 ДЕКЕМВРИ 2009 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ, СЪОБЩАВАНЕ И ОТЧЕТ НА ЗАРАЗЕНОСТ С ВИРУСА НА СИНДРОМА НА ПРИДОБИТАТА ИМУННА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

Обн. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.5 от 14 Януари 2011г.

Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 5 от 2011 г.) (1) Всеки пациент има право на достъп до информацията, отнасяща се до неговия ХИВ статус.

(2) Лечебните заведения и медицинските специалисти, които извършват изследвания за заразеност с ХИВ, са длъжни да гарантират защита на здравната информация на пациентите, включително на информацията за техния ХИВ статус, при спазване разпоредбите на чл. 27 – 28в от Закона за здравето, Закона за защита на личните данни и нормативните актове по тяхното прилагане.

Раздел III. Съобщаване на резултата на лицето, изследвано за заразеност с ХИВ, предоставяне и защита на информацията за ХИВ статуса на лицето (Загл. изм. - ДВ, бр. 5 от 2011 г.)

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2011 г.) (1) Медицинският специалист, назначил изследването, съобщава лично резултата на лицето в конфиденциална обстановка и при условия, позволяващи запазване на поверителността на информацията.

(2) При съобщаване на резултата от изследването за ХИВ се провежда следтестово консултиране на лицето съгласно приложение № 7.

(3) Медицинският специалист е длъжен да информира ХИВ инфектираното лице за необходимостта да разкрие своя ХИВ статус на контактните си лица в риск от заразяване, както и за необходимостта те да бъдат консултирани и изследвани в структурите по чл. 3.

 

КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО

В сила от 01.01.2006 г.

Обн. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г. Последно изм. ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015г.

Регламентира правото за достъп до здравна информация за нуждите на застраховател, лицензиран по раздел I от приложение № 1 или т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква "А" на приложение № 1 към Кодекса за застраховането.